Общо 150 творби се състезават в петото издание на Националния литературен конкурс „Асен Разцветников“, съобщиха от Народно читалище "Напредък - 1869" в Горна Оряховица. Най-много са тези на авторите в трета възрастова група – над 19 години, като в нея са подадени 78 стихотворения и 47 разказа и есета. Активно са се включили и творците на възраст между 11 и 19 години, които са участвали със 17 поетични произведения и 8 в раздел проза.

Националният литературен конкурс “Асен Разцветников” се организира от читалище "Напредък - 1869"  и Литературен клуб “Асен Разцветников” към него с финансовата подкрепа на Община Горна Оряховица. Тази година той е на тема “При тебе спря тогава любовта…” и подтема “Възможна ли си или просто си съкровище…”. В конкурса участват автори на поезия и проза, които се представят с по едно стихотворение, съдържащо най-много 28 стиха, или прозаична твор

Книга за историята на Държавна спестовна каса (ДСК) в три общини в Родопите, издаде жител на Девин, каза авторът Иван Кечев. В произведението, носещо заглавие "Фрагменти от един живот", са залегнали исторически факти от общините Девин, Борино, Доспат и селата Широка лъка и Стойките от създаването на ДСК през 1951 година до приватизацията й през 1998 година.

Причината за издаване на книгата става открита почетна книга, в която са събирани снимки от всички, преминали през ДСК в региона, оставена от покойния баща на автора - Паскал Кечев. Той е бил най-дългогодишният директор на спестовната структура в Девин.  36 години е работил в касата, като 32 години от тях е директор.

Открих в Държавен архив и в читалището в Девин множество архивни снимки и кореспонденция, които също съм приложил в книгата, която съдържа ценни исторически факти, както и малка история н

Писателят Георги Господинов ще води майсторски клас по творческо писане в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Участниците ще представят създадените от тях творби на 1 септември в художествената галерия в Созопол, съобщават организаторите.

Час след началото на събитието Георги Господинов ще има среща с публиката, като ще представи новата си книга „Градинарят и смъртта“. 

В литературната програма на 40-ото издание на „Аполония“ са включени още срещи с български писатели. На 31 август поетът, есеист и сценарист Иван Ланджев ще представи новата си книга „Неизбежната случайност“. В същия ден представяне ще има „Посланичката“ - последната книга на Людмил Тодоров.

На 3 септември с публиката ще се срещне авторът на „Хагабула“ Тодор П. Тодоров, а актрисата Елена Те

Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да загубя, нищо не мога да спечеля, но знам, че това съм аз. Това е призванието на интелектуалеца, това е може би и основата на творчеството“. Думите са на големия български писател, поет и драматург Иван Радоев.

Той е роден на 30 март 1927 г. в Пордим, в семейството на учител. Баща му е човек с богата обща култура, познаващ европейската и световна литература, и самият той пишещ. 

ФУТБОЛ, МУЗИКА, ПРАВО... 

Завършва гимназия в Плевен. Още като дете негово стихотворение е публикувано в „Росна китка“, подписано с името Иванчо Д. Радоев. Мечтата му обаче е да стане футболист. Играе в „Спартак“ (Плевен) и в „Академик“ (София), но поради заболяване се отказва от тази мечта. Има и друга любов – музиката. Свири по барове и ресторанти,

Журналистиката в много случаи е първа власт, казва през 1997 г. Александър Томов. Днес се навършват 80 години от рождението на поета, белетрист, кинодраматург и публицист.

Радой Ралин казва за него: „Белетрист, в чийто категоричен стил читателят веднага вниква и го обиква. Той разгъва широки житейски платна, обхваща различни съдби, но неговата основа е винаги съвременна. Едва ли има друг наш разказвач с толкова гъст вътък на образите и наблюденията“.

Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София. През 1972 г. завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. От 1972 до 1982 г. е редактор в радио „София“. От 1982 до 1992 г. работи като кинодраматург в Националната филмова студия филми „Бояна“. От 1997 до 2001 г.  става председател на Националния съвет по радио